Беше средата на юни,но в това селце,никога не идваше лято.Всичко беше сковано в лед,сняг беше покрил земята и единственото което се отличаваше от белия цвят бе едно огромно имение,притежание на сем.Де ла Блууд.Едно малко момиченце излезе през огромната черна порта на мраморното имение на семейството.То бе обгърнато с черно кожено пълто,което детето едвам носеше.Под шаловете и шапката се виждаха само две големи очи,но тези очи притежаваха такава приказна красота,че останалата част от тялото не беше нужна.Момичето се казваше Лилия,тя бе единственото дете на семейство Де ла Блууд,които бяха много известни магьосници,създатели на много рецепти,лекарства и отвари и почетни граждани на градчето Кайла,намиращо се в Швейцария.Лилия огледа бялото поле и закрачи из дебелия сняг.Вървенето беше трудно,но момиченцето се справяше.Тя свали ръкавиците си и докосна снега,после наведе глава и се усмихна леко.Сложи ръкавиците отново и се забърза.След като вървя към 20 мин. тя стигна до малка схлупена дървена къщичка отърси се от снега и влезе.Вътре Бе топло и уютно.На един стол седеше възрастна жена,която тихо предеше.Щом чу отварянето на вратата бабичката се обърна и с усмихна посрещна внучката си.
-Мила има писмо за теб.Дойде при мен,не знам защо.-Бабата подаде писмо с голям червен печат на Лилия.Тя го пое спокойно и го отвори...