Историята на Изабел

Admin Брой мнения : 148 Age : 30 Registration date : 11.11.2007

Тъмна нощ...Мъгла...Пуста улица...Три качулати фигури бързата по страшната,тъмна улица.Фигурата на малко момиченце припкаше след родителите си.Спряха.Чу се детски плач,но той не идваше от момиченцето,а от бебето в ръцете на жената.Изведнъж ослепителна зелена светлина разцепи мрака,удари се в гърдите на бащата и той се строполи на земята.Последва писък.Жесток и смразяващ.Писък на болка,изненада и страх.
-Изи,задръж Амилия.-прозвуча нежен,но уплашен глас.
Въпреки страха в гласа той беше топъл,успокояващ,мил.Жената постави нежно бебето в ръцете на мимиченцето и се приведе към съпруга си.Още един лъч зелена светлина раздра мрака.Разби се в тялото на жената,която падна безжизнено до мъжкото тяло.Тропане на дървен крак по асвалт се чу в далечината.Момичето потрепери и притисна по-силно сестра си до себе си.Глух сисък излезе от гърлото на момиченцето.След това го видя...Беше с дървен крак,едното му око беше синьо и голямо и се въртеше лудешки във всички посоки.От носа му липсваше голямо парче.Изабел погледна към телата на родителите си.
-Мамо,-прошепна момичето като я побутна-тати.
Бебето се разплака.Изабел също.Хвърли последен поглед към родителите си.Страшният човек наближаваше...Беше едва на два метра...Изи нададе гърлен вик през плач и в панически страх хукна да бяга с бебето на ръце.
-СПРИ!-извика мъжа,но момичето продължи да бяга колкото държаха крачетата му.
Спъна се в един камък и падна.Изпусна Амилия,която се разпищя още по-силно.След няколко секунди Изи се осъзна изправи се и се обърна.Трескаво затърси с очи сестра си,но вместо нея видя страшния мъж.Бебето беше в ръцете му.Момичето се уплаши още повече и хукна отново в панически бяг.Завиваше по улици.Минаваше през храсти.Измори се и спря пред една стара сграда.Прозорците и вратите й бяха заковани.Изведнъж една ръка я хвана за рамото.Момичето се разшищя.Опита да побегне,но ръцете,които я бяха хванали за рамената й я бяха стиснали здраво.През сълзи погледна назад.Видя не страшния мъж,а висок бял мъж.Черните му очи я гледаха,а устата му се беше разтеглила в студена усмивка.Изглеждаше страшно,но мимочето спря да плаче и се усмихна.За нея той беше спасението.За нея той беше като ангел хранител.Той я взе на ръце,а тя припадна от умора,страх стрес и болка по изгубеното й семейство...

Admin Брой мнения : 148 Age : 30 Registration date : 11.11.2007

Мрачна улица,зелена светлина,мъж с диво синьо око,дървен крак и липсващо парче от носа.труповете на Селина и Майкъл МакГуайър,Амилия в ръцете на страшния мъж...Мрак...
Изабел се събуди обляна в сълзи.Тези сънища не я оставяха намира.Момичети погледна часовника но нощното си шкавче.Беше много рано,а тя си бе у дома в замъка "Слидерин".Облече копринения си халат,тъй като нощничката,с която беше облечена бе твърде къса и прозираща,завърза го на кръста си и отвоеи вратата.Не можа да излезне,защото на вратата се сблъска с някого.Залитна назад и погледна разярено русия младеж на вратата,който я гледаше захласнато.
-МАЛФОЙ!-яростно извика момичето,но в очите й имаше радостна искра.
Драко се поклони,като не сваляше дръзките си очи от нея.
-Баща Ви ме прати,вийличке.
-Казах ти,че за теб съм "Черна Лейди",Драко.
-Не,вийличке.-ухили се Малфой.
-Противоречиш ли ми?-изкрещя Изи.
Момичето извади магическата си пръчка,но Малфой дори не трепна.Продължи да я гледа и да й се усмихва злорадо.
-Какво ще ми направиш,вийличке?-ухили се по широко той-Ще ме убиеш ли?
-Значи не се страхуваш,а Малфой?-ухили се и Изи.
-Ни най-малко.
-А трябва.-КРУЦИО!
Русокосия младеж започна да пищи и да се гърчи на земята.Болката беше неописуема.Изабел спря да му причинява болка и той остана да лежи на пода,като дишаше тежко.
-Ставай и се махай-изсъска момичето.
Драко се изправи,но не излезе от стаята.
-Какво?-през зъби го попита Изабел.
-Баща ти...
-Къде е?
-В трапезарията.
-Махай се!-извика Изи и момчето изхвърча от стаята.
Момичето се облече и среши русите си копринени коси.Слезе по стълбите и отиде в трапезарията.Масата беше претъпкана с качулати фигури.Когато Изи влезе всички се изправиха,а Драко отново се ухили.Волдемор я повика с поглед.Изабел отиде при него.Докато вървеше косата й се вееше след нея,като опияни всички присъстващи.
-Е,-заговори Лорда-време е да ви представя...
-Селина...-прекъсна го мъж с мазна черна коса,гърбав нос и жълтеникава кожа.
Волдемор се засмя студено.
-Това не е любовта на живота ти,Снейп.-изсъска той-Това е наследницата ми-Изабел МакГуайър.
Настъпи тишина,нарушена от жена с дълга и къдрава черна коса.
-Господарю,-каза тя-не Ви разбрах.
-Какво не разбра ,Белатрикс?-студено попита Лорда.
-Как така "Ваша наследница"?
-Това е момичето,което отгледах,Белатрикс.-отвърна ледено Волдемор.-Научил съм я на всичко,което знам и ще ви предвождаме заедно.
Жената се намуси и седна на мястото си.
-Изабел,-обърна се той към момичето-защо не идеш да се поразходиш?
-Ох,добре-отегчено отвърна тя.
-Почакай,малката.Вземи Драко с теб.
-А не!-възнегодува Изабел.
-Драко идва с теб!-твърдо рече Лорда.
-Но,татко...
-Никакво"но",вийличке.-рече Волдемор.
Изи се обърна и излезе от стаята с бясно изражение,а младия Малфой я последва.